Замисляли ли сте се колко лица има любовта? Аз не бях мислила. Смятах, че любовта има само едно лице. Че тя може да бъде само едно нещо- Всичко. Колко много съм грешала разбрах наскоро. Всъщност в живота ни често се случва така, че срещаме много хора. С едни се разделяме с други продължаваме. И в любовта е така, не оставаш с един мъж или с една жена. И лицето на един мъж, макар дълго да ме преследва скоро го заличава следващо и после следващо. И всяко ново лице ми носи нещо ново. Нещо, което разбирам за хората, за любовта, за живота и за мен. И макар често да съм тъжна, често съм и щастлива. Тогава, когато осмисля случилото се, усмихна се и кажа, "въпреки всичко беше хубаво", "имаше хубави моменти" или "научих еди каво си", тогава зная, че тези мигове не са били напразни. Не съм пропиляла времето си, не съм загубила живота си. Напротив живяла съм го. В тези мигове се усещам толкова жива, толкова истинска, че ми се иска да изкрещя пред целия свят: "Обичам те живот". И искам всички твои лица, искам да знам, защото всяко от тях си струва. И всяко от тях ще ме направи по-истинкса за човека с когото ще искам да остана завинаги, и за хората, които винаги са до мен.